Постинг
16.07.2009 13:36 -
Аматьрката II
След срещата с любимите си деца от входа, Нели влезе в апартамента и незабавно хукна към компютъра. Искаше да погледне впечатленията, отзивите, посетителите. Не, че очакваше нещо по-различно от обичайното, но ... беше щастлива, беше много, много щастлива. Беше помогнала по някакъв начин, а помощта, която даряваше на хората винаги я зареждаше с много полужителна емоция.
Нели обечаше да се раздава. Раздаваше се до последно – раздаваше предимно знания и умения, които имаше в излишък...Те бяха дар от бога, защото някои неща просто ги правеше интуитивно...
“ - Защо го правиш?” – често й задаваха този въпрес след поредния отказ от каквото и да било възнаграждение от нея.
“ - Заради себе си!” – отвръщаше Нели и усмивката, която изгряваше на лицето й перфектно доказваше това. А дали един човек може да бъде щастлив, ако другия до него е нещастен?! Чувството да бъдеш полезен беше прекрасно, но едва ли можеше да се опише с думи, колкото и добре да умееше понякога да играе с тях... “Обичам ви. Точка!”- сложно ли? - толкова простичко го бяха казали в една от най-успешните реклами... но те си бяха гении... Тя не можеше... Усмиваше се ...
Докато операционната системе зареждаше , Нели се замисли . Компютъра – колко много й помагаше той всъщност и как за нея направо се бе превърнал в едно одухотворено същесттво. Нейното най-вярно приятелче! Вече петнадесет години... Не можеше да повярва... Петнадесет години! Сякъш вчера беше – пътуваше в автобуса и по радиото вървеше реклама за компютърни курсове... Веднага взе решение да започне. Имаше доста проблеми, с които трябваше да се справи, но ... те нямаха значение. Тя трябваше да се учи да работи с компютър... От 13-годишна мечтаеше да се занимава с това... Интересно, дали изобщо тогава беше чувала за компютри, но си знаеше, че бъдещето е в електрониката – да, през 77-а година на миналия век...и обясняваше на всички за електронното ни бъдеще...
Проблеми... какво значение имаха проблемите... , важното е тяхното решение. Проблемите ни издигат, а решенията, които взимаме, или ни захвърлят на улицата, или ни поставят на вълшебно килимче... и летим... Важното е съвестта да е чиста. При чисто гориво всички двигатели вървят... дори и вълшебните... Това й беше основния ръководен принцип и ... може би, благодарение на него, тя летеше ли , летеше из дербите на електрониката...
Спомни си черния мигащ екран на ДОС-а и се усмихна...
Уиндоуса вече беше заредил и я извади от мисловните забежки, отвори бързо сайта, но усмивката й изчезна набързо... Автоматично се беше заредила и електронната й поща... Удоволствието от добре свършената работа се разби на пух и прах от огорчението от чевешката злоба и лицемерие. Изгаси компютъра и приседна на дивана разбита... Беше й казала, че не иска да я вижда, нито да я чува! Беше й казала, че за нея тя не съществува! Не искаше дори с мълчанието си да бъде пасивен участник в негативизма, коюто сееше наоколо... Сестра й! Защо го правеше?
Нели обичаше много хората, и сестра си обичаше, уви, обратно на нейните чувства... Всъщност, Нели имаше две сестри. Тя беше най-голямата. Обикновено най-малкото дете в семейството е най-обичаното, но в нейния случай не беше така. Нели от малка приемаше овациите на всички, които посещаваха семейството й .
“-Какво красиво дете!” – възкликваше всеки, който я зърнеше за пръв път, а тя възмутено бягаше пред огледалото и се чудеше какво толкова пък харесват у нея... Беше едно много артистично и свободолюбиво дете, но малко бяха тия , които се заслушваха в стихотворенията и книжките, които непрекъснато разнасяше , а виждаха това , което тя не виждаше или поне не я интересуваше... Само че не мислеше по същия начин сестра й – най-малката й сестричка. Случваше се и тя да приема похвали относно Нели и все недоумяваше как е възможно да не забелязват и нейната красота – та нали са сестри! А Нели всячески се опитваше да я избута на преден план... показваше колко добре пее, как танцува малката й сестричка... всъщност търсеше у нея нещото, с което да я повдигне до нейното ниво и успяваше до някъде ... до известно време... Съветта! Винаги повтаряше на сестра си : “– Трябва съвестта да е чиста, ако искаш да летиш!”... Уви! Сестрината й съвест вечно си я забиваше в земята...
Нели не се отказваше... говереше, помагаше... но не! Жал й беше за нея. Знаеше, че приятели можеш да избираш, но роднини – не! Понякога си мислеше че тя, Нели, не им е истинска сестра. Че е осиновено дете... Нямаше как да разбере...
...Три непрочетени писма от Йоана, най-малката й сестричка... Какво искаше? Защо го правеше? Това нейната сестра ли беше?! Сигурно да! Външно едва ли някой би се усъмнил в това...
Нели обечаше да се раздава. Раздаваше се до последно – раздаваше предимно знания и умения, които имаше в излишък...Те бяха дар от бога, защото някои неща просто ги правеше интуитивно...
“ - Защо го правиш?” – често й задаваха този въпрес след поредния отказ от каквото и да било възнаграждение от нея.
“ - Заради себе си!” – отвръщаше Нели и усмивката, която изгряваше на лицето й перфектно доказваше това. А дали един човек може да бъде щастлив, ако другия до него е нещастен?! Чувството да бъдеш полезен беше прекрасно, но едва ли можеше да се опише с думи, колкото и добре да умееше понякога да играе с тях... “Обичам ви. Точка!”- сложно ли? - толкова простичко го бяха казали в една от най-успешните реклами... но те си бяха гении... Тя не можеше... Усмиваше се ...
Докато операционната системе зареждаше , Нели се замисли . Компютъра – колко много й помагаше той всъщност и как за нея направо се бе превърнал в едно одухотворено същесттво. Нейното най-вярно приятелче! Вече петнадесет години... Не можеше да повярва... Петнадесет години! Сякъш вчера беше – пътуваше в автобуса и по радиото вървеше реклама за компютърни курсове... Веднага взе решение да започне. Имаше доста проблеми, с които трябваше да се справи, но ... те нямаха значение. Тя трябваше да се учи да работи с компютър... От 13-годишна мечтаеше да се занимава с това... Интересно, дали изобщо тогава беше чувала за компютри, но си знаеше, че бъдещето е в електрониката – да, през 77-а година на миналия век...и обясняваше на всички за електронното ни бъдеще...
Проблеми... какво значение имаха проблемите... , важното е тяхното решение. Проблемите ни издигат, а решенията, които взимаме, или ни захвърлят на улицата, или ни поставят на вълшебно килимче... и летим... Важното е съвестта да е чиста. При чисто гориво всички двигатели вървят... дори и вълшебните... Това й беше основния ръководен принцип и ... може би, благодарение на него, тя летеше ли , летеше из дербите на електрониката...
Спомни си черния мигащ екран на ДОС-а и се усмихна...
Уиндоуса вече беше заредил и я извади от мисловните забежки, отвори бързо сайта, но усмивката й изчезна набързо... Автоматично се беше заредила и електронната й поща... Удоволствието от добре свършената работа се разби на пух и прах от огорчението от чевешката злоба и лицемерие. Изгаси компютъра и приседна на дивана разбита... Беше й казала, че не иска да я вижда, нито да я чува! Беше й казала, че за нея тя не съществува! Не искаше дори с мълчанието си да бъде пасивен участник в негативизма, коюто сееше наоколо... Сестра й! Защо го правеше?
Нели обичаше много хората, и сестра си обичаше, уви, обратно на нейните чувства... Всъщност, Нели имаше две сестри. Тя беше най-голямата. Обикновено най-малкото дете в семейството е най-обичаното, но в нейния случай не беше така. Нели от малка приемаше овациите на всички, които посещаваха семейството й .
“-Какво красиво дете!” – възкликваше всеки, който я зърнеше за пръв път, а тя възмутено бягаше пред огледалото и се чудеше какво толкова пък харесват у нея... Беше едно много артистично и свободолюбиво дете, но малко бяха тия , които се заслушваха в стихотворенията и книжките, които непрекъснато разнасяше , а виждаха това , което тя не виждаше или поне не я интересуваше... Само че не мислеше по същия начин сестра й – най-малката й сестричка. Случваше се и тя да приема похвали относно Нели и все недоумяваше как е възможно да не забелязват и нейната красота – та нали са сестри! А Нели всячески се опитваше да я избута на преден план... показваше колко добре пее, как танцува малката й сестричка... всъщност търсеше у нея нещото, с което да я повдигне до нейното ниво и успяваше до някъде ... до известно време... Съветта! Винаги повтаряше на сестра си : “– Трябва съвестта да е чиста, ако искаш да летиш!”... Уви! Сестрината й съвест вечно си я забиваше в земята...
Нели не се отказваше... говереше, помагаше... но не! Жал й беше за нея. Знаеше, че приятели можеш да избираш, но роднини – не! Понякога си мислеше че тя, Нели, не им е истинска сестра. Че е осиновено дете... Нямаше как да разбере...
...Три непрочетени писма от Йоана, най-малката й сестричка... Какво искаше? Защо го правеше? Това нейната сестра ли беше?! Сигурно да! Външно едва ли някой би се усъмнил в това...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
