Обичам я моята уличка -
калдаръма,
дюкяните спретнати,
шатрите,
старите майстори
и твоето чакане -
рисуващо моя съдба,
момчешката ти наивност,
или старческа доброта...
и...  вечно свежия ти
букет
от градински
цветя...
Какво да ти кажа?
И как да те срещна?
Нима не разбираш,
че си част от творба?!

Старите майстори
закачливо се смеят,
уроци ми дават
по светлина...
Калдаръма,
магията,
шатрата... него...
е, хайде, хванете ги!
Вие сте майстори,
ваш е мига!

После ли?
После...
той пак ще ме чака,
аз пак ще творя -
там, на моята уличка
при старите майстори -
вековните къщи,
оградите стари,
танцуващи
слънчеви
зайчета
и свежи
градински цветя.